Коментари на стандарта

  • 2012-03-05

    КАНЕ КОРСО
    КОМЕНТАРИ НА СТАНДАРТА
    от Антонио Морсиани и Стефано Гандолфи
    от „Кане Корсо”, издателство „Мурсия”

       Коментарите по-долу обясняват и допълват стандарта, съставен от д-р Антонио Морсиани и съдийската комисия на ENCI през 1987 г.
       Място в научната класификация
       Мегнин (1897) разделя всички породи кучета на четири групи: лупоиди, бракоиди, молосоиди и грейоиди. Като за молосоиди той има предвид следните характерни особености: обемна глава, обла или кубична, малки и клепнали уши, къса муцуна, дълги и плътни бърни, масивно тяло, обикновено големи на ръст.
       Дешамбр (1924) приема класификация, която във връзка с надлъжните горни сечения на черепа и муцуната редуцира всички кучешки типове до три профила – праволинеен, вдлъбнат и изпъкнал. Ще обсъдим това в раздела за главата.
       Място в работната класификация.
       Видно е, че в миналото породата е имала обширно поле на използване, потвърждаващо нейната еклектичност (в смисъл на многостранност).
       Произход.
       Историята и иконографията са свидетелство, че породата някога е била разпространена из цяла Италия, макар и с различни регионални характеристики.
       Основни характеристики, описващи породата.
       Кучетата са разделени на три основни морфологични типа, които се определят от сравнението на надлъжните с напречните диаметри.
       Мезоморфен тип, при който пропорциите между височина и ширина са балансирани (например, пойнтер);
       Доликоморфен тип, при който височината доминира над ширината (например, хрътките);
       Брахиморфен тип, в който ширината доминира над височината (например, булдог);
       Такава класификация може да бъде изразена с „индекс”, който е съотношението в стотни части от мярката към друга мярка, взета като точка за сравнение. Тези индекси са основно три: на тялото, на гърдите и на главата.
       Индексът на тялото изразява съотношението на масата към дължината на туловището и има следната формула:
       Телесен индекс = дължина на туловището х 100 / обиколката на гръдния кош
       Трите морфологични типа имат следния телесен индекс:
       Брахиморфи – от 50 до 70
       Мезоморфи – от 70 до 85
       Доликоморфи – от 85 до 100
       При кане корсо телесният индекс е около 80 (мезоморфи)
       Гръдният индекс изразява степента на развитие на гръдния кош по отношение на морфологичния тип и има следната формула:
       Гръден индекс = широчината на гръдния кош х 100 / височината на гръдния кош
       Трите морфологични типа имат следния гръден индекс:
    Брахиморфи – от 90 до 100
    Мезоморфи – от 60 до 90
    Доликоморфи – от 50 до 60
       При кане корсо гръдният индекс е около 70 (мезоморфи)
       Кане корсо е хормоничен по отношение на формата (определя се от височината и масата, т.е. обема). Кане корсо е дисхармоничен по отношение на профила си, доколкото профила на главата е вдлъбнат (конвергентен), а този на туловището е праволинеен.
       Индексът на главата се разглежда в раздела за главата.
       Конституционен тип.
       Обичайно той е комплексът от характеристики, разграничаващ животинските видове. Видният френски зоотехник Сигу разграничава четири основни типа на основата на преобладаващия обем на определен анатомичен дял по отношение на цялото: церебрален (превес има главата, например, булдог); дигестивен (превес на корема, например, неаполитански мастиф); респираторен (превес на гръдната област, например, хрътка); мускулен (превес има мускулната маса, например, боксер). От друга страна конституцията е физическия тип на тялото. Ако се класифицира на база ефикасност на мускулите в преработката на кислорода, разнасян от сърдечно-съдовата система в двигателна енергия (съкращаване и отпускане на мускулите), тя може да бъде оскъдна, нормална или голяма.
       Глава.
       Главите на различните породи кучета се делят на три основни морфологични типа спрямо съотношението между дължина и широчина. За това ползваме индекса на главата изразен в следната формула:
       Индекс на главата = широчина на главата х 100 / дължина на главата
       Трите морфологични типа имат следния индекс:
    Брахицефали – индекс над 54
    Мезоцефали – индекс между 50 и 54
    Доликоцефали – индекс под 50
       Кане корсо има индекс на главата между 64 и 66 и определено е брахицефал.
       Виждаме, че породите могат да бъдат класифицирани в три типа съгласно горните надлъжни сечения на черепа и муцуната (кранио-фасциални сечения). Обикновено те се проследяват по емпиричен път от окото на експерта, тъй като за да бъдат измерени с точност трябва да се използва пергел.
       Горните надлъжни сечения на черепа започват от точката inion (която се намира на върха на protuberania occipitalis externa , т.е. задтилния израстък най-горе на главата до nasion (който е мястото, където се срещат костите на челото и носа, т.нар. стоп).
       Горната надлъжна ос на муцуната следва горния профил на носа от ноздрите до стопа. Определяйки по този начин черепно-лицевите сечения, виждаме, че те могат да бъдат:
    успоредни (паралелни): двете линии никога не се срещат, например, немска овчарка, дог, мастиф, неаполитански мастиф;
    конвергентни: в мисленото продължение на двете линии напред се срещат, назад проекцията минава зад тилния гребен, например, кане корсо, дого де бордо, пойнтер, санбернар.
    дивергентни: в проекция напред линиите не се пресичат никога, в проекция назад се срещат преди тилния гребен, например, брако италиано, борзой, блъдхаунд, бултериер.
       При кане корсо конвергентността създаванеобходимия присъщ породен тип. Има два типа конвергентност:
    - моноконвергентност, при която само оста на черепа се приближава към оста на муцуната
    - биконвергентност, при която осите на черепа и на муцуната се срещат
       Кане корсо, както и пойнтера, сан бернара, булмастифа и пр. е моноконвергент. Истинската биконвергентност се счита за хипертип, паралелността за хипотип, а дивергентността е неприемлива.
       Нос.
       Като цяло малкият нос се асоциира с конусовидна глава и не е приемлив. Могат да се открият индивиди с изключително квадратни муцуни и малък нос. В такъв случай главата губи типичността си, особено при мъжките кучета и оценката се намаля. Носът никога не бива да е нисък или изпъкнал (нещо рядко при кучета с успоредни или дивергентни глави), нито пък трябва да имат „нос като на мопс”, по-висок от профила на муцуната (рядко при хипертип).
       Носният гръб.
       Предвид паралелността на страничните части на муцуната, тя трябва да е еднакво широка от основата до върха. „Римски” нос често е свързан с успоредност и дивергентност. Понякога повече или по-малко изразена гърбавост се появява по средата, което не е желателно. Леко вдлъбнат профил често върви в комплект с къса муцуна и „нос като на мопс” и показва тенденция към хипертип. Това следва да намали оценката, тъй като снижава благородното излъчване на кучето.
       Бърни и муцуна.
       При някои екземпляри муцуната отпред не е широка и плоска, а има тенденция да прелива и да оформя широка извивка към страничните плоскости, като резултат от недостатъчно широки челюсти. В такъв случай, ако горните бърни са достатъчно развити, те не могат да намерят адекватно място за опора и падат надолу като обърнато „V”, вместо като типичното „U”. Това е типично за екземпляри с конвергентни странични части на муцуната и следва силно да намали оценката.
       Бърни, които не са достатъчно развити, опънати или неизразени също намалята оценката (обикновено вървят в комплект с конусовидна муцуна). Свръхразвити бърни често придружават отпусната като цяло кожа и променят типичното излъчване на породата: намалят оценката.
       Необходим елемент от типа на кане корсо е това, че ширината на муцуната е равна на дължината и че премерена в основата, тя трябва да е с поне 1/3 по-дълбока, отколкото дълга, така че като цяло да е колкото дълга, толкова и широка.
       Твърде отсечената област под очите придава на цялата глава мършав и старчески израз, но пък пълното отсъствие на изваяност би било отклонение от типа.
       Челюстите.
       При кане корсо долните резци са с около 5 мм пред горните, образувайки лека прогнатия (обратна захапка). Мярката от 5 мм е средна.
       Захапка клещи (върховете на горните резци върху върховете на долните) и прогнатия от 10 мм са допустими.
       Прав профил на мандибулата („лъжица”) не е разрешен, тъй като похабява костите и муцуната. Той често се придружава от полегата брада, която не се допира от горната бърна на правилното място. Това намалява силата на захапката в муцуната и не е приемливо. Еногнатия (надкус, горни резци далеч пред долните) идва от недостатъчното развитие на мандибулата и е дотолкова сериозно, че компрометира шансовете на кучето да оцелее: кучета в това състояние не следва да се възпроизвеждат и следва да бъдат дисквалифицирани.
       Обобщено казано, в работна порода, каквато е кане корсо, добре изразената извивка на челюстта, с изразена брада е решаваща за солидна и сигурна хватка (захапка). От друга страна, прекалено изразената прогнатия, е контрапродуктивна за вкопчването.
       Забележимата дистанция между кучешките зъби и широкото напречно развитие на челюстите причиняват лекото увисване на горните бърни, така че гледано отпред „лицето” има форма на равнобедрен триъгълник, като най-дългата страна е отдолу.
       Отсъствието на Р1 от едната или от двете страни не е сериозна грешка, тъй като кане корсо е брахицефал. Но липсата на другите премолари трябва да се приеме за тежка грешка, тъй като почти винаги причината е анормално скъсената муцуна. Много е важно зъбите да са здрави и пропорционално големи за обема на главата.
       Носно-челна вдлъбнатина. Стоп.
       Когато стопът е ясно изразен, това се забелязва лесно като се гледа главата в профил и се пресметне ъгъла между челото и носа. Все пак, точна и коректна представа може да се добие като се изчисли лицево-черепния ъгъл. При кане корсо той трябва да е около 130º.
       Има екземпляри, които макар да имат коректен ъгъл между челото и носа (между 105º-110º), заради неправилно развитие на трите направления на челните кости имат твърде малък или твърде изразен стоп. Тези отклонения, които довеждат до аномалии в черепно-лицевите ъгли, са дефект, с който трябва да се борим.
       Череп.
       Черепът, както и муцуната, е колкото широк, толкова и дълъг. Тази характеристика е основен елемент в типа на кане корсо.
       Твърде плоският череп се дължи, главно, на две причини:
    прекалената изпъкналост на тилната издутина и стреловидния гребен (обикновено това се открива при кучета с успоредни или конвергентни лицево-черепни сечения) или
    от свръхразвит темпорален мускул, което подтиска развитието на черепните кости (черепът е еднакво заоблен странично, но плосък отгоре и с плоски челни кости и надочни дъги).
       Имаме кълбовидна глава (знак за хипертип) ако екземплярът комбинира нормално развитие на черепните кости и надочните дъги с хипертрофирали (преразвити) слепоочия: главата ще бъде попълнена в темето, закръглена в надочните дъги, леката хлътнатина над очите изчезва и главата става тежка, с нетипично излъчване.
       Хлътнатината над очите става твърде дълбока, когато теменните кости и мускулите на главата като цяло са недоразвити и главата в такъв случай изглежда кокалеста, мършава и старческа.
       Бузи.
       Недоразвитите дъвкателни мускули правят главата твърде лека, докато преразвитите (като булдог) намаляват благородството.
       Очи.
       Дълбоко поставени, малки или изпъкнали очни ябълки силно понижават оценката, тъй като променят физиономията на породата.
       Фронтално разположение на окото (обусловено от случая, когато клепачните разрези и средната ос на главата оформят прав ъгъл) трябва да се считат за грешка, като признак на хипертип и тежест и почти винаги вървят заедно с кръгли и изпъкнали клепачи („биволски очи”). Още по-тежка грешка, особено при женски кучета, е окото в полустранична позиция, известно като „бадемовидно око”. При качествените мъжкари очите са силно раздалечени. Близко разположени очи променят израза и често са придружени със зле развити челни кухини и плоска глава.
       Клепките трябва да са прилепнали към окото и да не показват нито ектропия (извърнат навън ръб), типичен за лимфатични субекти, нито ентропия (извит навътре ръб). Освен това, независимо от цвета на космената покривка, включително светлочервена и светлосива, те трябва, включително и третият клепач да имат черен ръб. Като цяло ирисът трябва да е в същия тон като най-тъмната част на козината, с изключение на маската. Т.е. трябва да са тъмнолешникови при черни кучета и да стават по-светли при червените и сивите. Тези тонове не бива да преминават границите на светлолешниковото, защото цветът на ириса е винаги свързан с цвета на носа и с ръба на клепачите, които при кане корсо трябва да са черни. Депигментирани очи (при които единият или двата ириса са обезцветени от тъмносиво до синьо) са признак за забавено развитие и са генетична грешка, достатъчно основание за дисквалификация.
       Уши.
       Навикът да отрязват ушите води развъдчиците до пренебрегване на правилния постав и пропорции на тази част от кучешката анатомия. Все пак, докато ампутацията се забрани, е необходимо да се обърне внимание на ушите, които дават толкова много за типа и излъчването на главата. Когато ушите не са рязани, ако основата им е твърде широка, ушните миди ще образуват „пеперуда”, докато ако основата е твърде тясна, те ще висят отпуснато, лишавайки горната част на главата от желаната заъглена и изявена форма. И в двата случая главата губи типа и благородството си.
       Шия.
       Изразената граница между врата и тила е важна, защото е белег за развитието и тонуса на шийните мускули (най-хубавата част от които са захванати за тилната кост). Освен това, леко изпъкналият профил на горната линия на врата, е показателен за адекватно развита мускулатура. Наличие на гуша или излишна отпуснатост на кожата е белег за лимфатичност.
       Дължината на врата е много важна заради функцията му в движението на кучето. Всъщност, цефало-цервикалният балансьор (шията с врата), местейки центъра на тежестта напред, служи за регулиране баланса на тялото (колебанието му е мярка за бързината) и следователно на хода. Като цяло, дълга шия е характерна за галопиращите, защото бягащите в тръс нямат нужда от чак такава дължина. Кане корсо има относително дълга шия, макар и да е по-къса от шията на истински бегач в галоп и характерният му ход е всъщност удължен тръс.
       Шия, която не  е добре свързана с холката, раменете и гръдната клетка, силно понижава оценката, тъй като почти винаги е признак за ниска холка и право рамо (шията е поставена като тръба в тялото).
       Туловище (тяло).
       Кане корсо е конструиран като правоъгълник, като дължината на тялото надвишава с 11%  височината в холката.
       Гърди.
       Измерването на ширината на гърдите се прави между срещуположните рамена. Когато, поради недостатъчно развита мускулатура, релефът на гръдната кост е прекалено очертан (остри гърди) оценката силно се намалява.
       Гръден кош.
       Височина: накратко можем да преценим дали гръдният кош е равномерно развит във височина като се уверим, че профилът на гръдната кост (в частта, която е най-близо до земята) и върхът на лакътната кост са на една линия.Въпреки това, добрият гръден кош може да изглежда твърде висок заради ниската холка, която, ако намалим разстоянието между лакътя и холката, понижава гръдната кост под нивото на лакътната става (което е  грешка, снижаваща оценката). Понякога при женски кучета, особено раждали или при преохранени или стари животни, перфектен гръден кош може да изглежда нисък. Ако всъщност не е достатъчно висок, той компрометира функциите на животното и е тежка грешка.
       Широчина: при емпирично оценяване на око, ширината на гръдния кош трябва да съответства на тази на гърдите. Няма място за плосък гръден кош, нито за „бъчвообразен”, защото съсипват благородството  и затрудняват движението на кучето, затова намаляват оценката. Същото се отнася за тесния или с изразен кил (като на кораб) гръден кош. Такава форма, причинена от стръмно намаляване на напречния диаметър в долната част на ребрата, поражда празно място между гръдния кош и лакътя, така че последният се разклаща. Такава грешка се наблюдава най-вече при млади и  дългоноги кучета, особено ако са големи по размер. Ако напречният диаметър е повече от 35% от височината в холката, кучето ще е с широк фронт с твърде раздалечени в горната част крака, ако е по-малко от 35% от височината кучето ще е плоско отпред с твърде събрани горе крака. Последната грешка е по-тежка от първата и оценката се намалява повече.
       Дълбочина: дълбочината на гръдния кош е от голямо значение, защото е свързана с разтягането на междуребрените пространства и тяхната полегатост. Ако не е достатъчно дълбок, почти винаги води до прави ребра с последващо намаляване на дихателния капацитет, което е сериозна грешка. Ограниченият периметър на гръдния кош ще се отрази на функционалността на кучето.
       Ако крайната точка на долния сегмент на гръдната кост е подвита  навътре в резултат на рахит, коремът ще е хлътнал, понеже някои от коремните мускули са захванати за него, още една грешка, намаляваща оценката.
       Холка.
       Анатомично холката е между първите 5 гръбни прешлени и върха на рамото, те оформят най-високата точка в горната линия на туловището. Тъй като височината на спиналната апофиза стига до петия гръбен прешлен и после се снижава постепенно, височината на кучето се определя в тази точка.
       Дълга и изразена холка са голямо качество за работещото куче. Тя определя дължината и съответно наклона на спиналната апофиза на гръбните прешлени, които са като лост за гръбните мускули, шийните връзки и трапецовидните и ромбовидни мускули на рамото. Следователно, колкото по-висока е спиналната апофиза, по-голяма е контракцията на повдигащите мускули на рамото (и оттам амплитудата на движение на крайниците) и по-ефективно е действието на цервикалния стабилизатор (главата с шията) за устойчивостта и единодействието на гърба и слабините (фактори, които индиректно обслужват двигателните сили на задните крайници). Освен това, високата холка обикновено се свързва с добре прилегнало рамо, условие, което улеснява заедно със споменатите досега, максимума в различните ходове.
       Къса и ниска холка прави гърба да изглежда по-дълъг и това, заедно със затворения ъгъл между рамо и лопатка или с прекомерно наклонено рамо измества центъра на тежестта напред. Кучето ще изглежда наведено напред и ще се движи с малко енергия и несръчно заради липсваща амплитуда в маха на предните крака и намалени импулси от задните.
       Висока и къса холка спъва хармоничния преход от шията към гърба, тъй като причинява рязък скок в горната линия. Когато точките на лопатката са твърде високи и твърде близко една до друга, те причиняват т.нар. „остра холка”, доста рядък недостатък. Ако холката е твърде затлъстяла, тя обикновено е и твърде къса, което е тежка грешка.
       Гръб.
       Функцията на гърба е да поддържа останалата част от тялото и да предава импулса от задната част към предната. Гръб с прав профил и леко полегат от задната част към предната, осигурява най-добрият тласкащ импулс от задните крака към предните. Всъщност, доколкото тази структура премества центъра на тежестта към гърба, тя облекчава предницата и позволява по-ефикасна проекция напред на туловището. Сифозен, изпъкнал или „шаранов” гръб показва, че гръбнакът има изпъкнал профил в гръбно-ломбалната област и често е причинен от рахит с последвала калцификация на междупрешленните пространства. Кучета с такава патология ще са по-къси и по-малко гъвкави, ще страдат от намаление в движението и способността да развиват бързи ходове, тъй като тласъка на задницата е затормозен от сифозния профил, който отслабва напъна.
       Лордозен или хлътнал гръб показва, че гръбнакът има хлътнал профил в част от гръбната област или, което е по-често, от холката до крупата и често е свързан с отпускане на долните прешленни връзки, с къса холка, дълъг гръб и поясница. Такава аномалия силно намалява оценката на кане  корсо. Кучета в такова състояние са по-нестабилни и по-слабо подвижни, тъй като не само страдат както сифозните екземпляри от възпрепятстваното предаване на импулси от задните крайници, но също така губят повече енергия за преодоляване неестественото пропадане на гръбнака.
       Поясница (слабинен дял).
       Къса, широка и здрава поясница е важно функционално качество на кучето и може да компенсира много други анатомични недостатъци.
       Поясницата трябва да е къса, тъй като късият мост е по правило по-здрав от дългия. Дългата поясница причинява колебания в задницата с последващо увреждане в предаването на подтикващия импулс.
       Поясницата трябва да е широка, тъй като ако напречните прешленни апофизи са добре развити надлъжно, мускулните маси около тях ще са също добре развити. Равна или слаба поясница ще има малка устойчивост. Неприемлива грешка е „остра” поясница, странично очертана и трябва да намалим оценката за къса, провиснала или недобре свързана с гърба и крупата (тук дискурсът е същият както за гърба, тъй като тласкащата сила от задницата клони към прекъсване в тази област и кучето трябва да изгуби голяма част от енергията си да се съпротивлява на пропадането на лумбалните прешлени).
       Профилът на поясницата трябва да е леко изпъкнал, заоблен, тъй като такава конструкция е по-приспособена към движенията на разтягане и събиране, които кучето прави в тръс и галоп. Плоска поясница е зле адаптирана да променя профила си и прави движението сковано. Добра идея е да се установи здравината на поясницата с ръка.
       Корем и хълбоци.
       Профилът на корема е стриктно свързан с този на гърба. Твърде прибран корем се движи в комплект с изпъкнал гръб, а прав или провиснал – с хлътнал гръб.Отделя се същото внимание както за сифоза или лордоза на гърба. Все пак, хлътнал или отпуснат корем може да се дължи на затлъстяване, неправилно хранене, чревни паразити или лимфатизъм.
       Крупа.
       Крупата е от фундаментално значение в животинската механика, тъй като е крайъгълен камък в предаването на импулса от задницата към предницата и нейното свързване (в областта на коксиалните прешлени) е в пряка връзка с дължината на мускулите на задницата (глутеалните и ишио-тибиалните) и оттам с техните ъгли. Всъщност, формите на бедрото и ъгълът в коксиалната област варират от 90º до 120º и тай като долапието е винаги перпендикулярно към земята, очевидно е, че бедрото (фемура) и подбедрицата (тибия) ще зависят от наклона на крупата. Ще обсъдим това по-нататък в раздела за задните крайници.
       Хоризонтална крупа, типична за галопиращите кучета, предполага дълги ишио-тибиални мускули с произтичаща по-голяма способност за съкращаване и оттам за широк мах на крайниците. Наклонена крупа, типична за тръсиращи кучета, предопределя по-къси мускули. При кане корсо крупата е леко наклонена, всъщност, типичният му ход е разтегнат тръс.
       Крупата трябва да е дълга, тъй като действа като опорна точка на трансмисията, ефикасността на действието е свързана с дължината.
       Широчината на крупата е свързана със скелетната конструкция и следователно с развитието на мускулната маса. Крупата на кане корсо трябва да е широка, защото то трябва да развива повече мощ отколкото скорост.
       Сериозна грешка е стръмната крупа (над 35º), защото означава недостатъчно заъглена задница, причинена от скъсяването и отслабването на ишио-тибиалните мускули; кучето, за да избегне умората, поставя едната лъчева кост над другата колкото е възможно по-вертикално, с некоректно поставена става в коксиално-фемуралната връзка и коляното. Такава патология често върви ръка за ръка с крупа, която е по-висока от холката и с излишно тежка предница, причиняваща затруднено и тромаво движение. Също толкова лоша, но по-рядко срещана, е хоризонталната крупа (под 15º), която определя изправяне във фемурално-тибиалната област и твърде отворени ъгли (ако това е свързано с къса крупа, движението е силно ограничено).
       Опашка.
       Когато кане корсо е отпуснато, опашката му прилича на гръбнак на риба. Тя е широка в основата и стеснена към края, мастните тъкани, които покриват опашните прешлени по бутовете й придават тази характерна V-образна форма. Нископоставена опашка, обикновено, се асоциира със стръмна крупа, ако опашката е твърде тънка в основата си, в движение ще се носи като свещ  (навирена), което намалява оценката.
       Предни крайници.
       Напълно отвесни в профил:
    Вертикална линия от точката на върха на рамото трябва да стигне до върха на пръстите.
    Вертикална линия от средата на лакътя трябва да разделя крайника на две равни части и да достига земята точно зад лапата.
       Напълно отвесни отпред:
    Вертикална линия от върха на рамото към земята трябва да разделя на две равни части рамото, тялото, долапието и лапата.
    Дължината на предния крайник до лакътя трябва да е половината от височината в холката.
       Рамо (плешка).
       То е основна част от механизма на движение на кучето, тъй като е мястото, където се захващат мускулите, които контролират предните крайници и дължината на крачката. Поради това, дългото рамо с дълги мускули се свързва с дълга крачка. Късо рамо, често и право в добавка, има негативно влияние върху движението и конструкцията, тъй като винаги се придружава с излишен наклон на плешката, което причинява на тялото наклон напред и премества центъра на тежестта. Рамото трябва да е не само дълго и коректно наклонено, то трябва да е също подвижно и поради тази причина се намалява оценката на плешки, които са тежки, нежни, злеподвижни или твърде отпуснати.
       Преден крайник – раменна част.
       Дължината на хумеруса (раменната кост) е пряко свързана с тази на лопатката и неговия наклон е компенсиращ фактор за направлението на лопатката. Вече споменахме, че „право” рамо е свързано с твърде наклонена раменна кост с твърде голяма тежест, падаща върху предните лапи и неподвижни крайници. Рамо с твърде голям наклон, от друга страна, ще доведе до извънредно къса раменна кост. Това измества центъра на тежестта назад, пренатоварва задните крайници и води до отвесно носен врат. И двете грешки водят до снижаване на оценката. Коректният наклон на рамото по отношение на хоризонталата (58º до 60º), заедно с коректен ъгъл между лопатката и хумеруса (106º-110º) са фундаментални.
       Предмишница.
       Отпред се характеризира с вдлъбнатина, наречена карпо-кубитална, определена от захващането на сухожилието на кубиталния сгъващ мускул в граховидната кост, служеща за повдигане. Колкото граховидната кост е по-развита, толкова повече повдигачът ще е ефикасен и карпо-кубиталната вдлъбнатина ще е по-забележима. Извити навън или отворени лакти ще доведат до обръщане на пръстите навътре, извитите навътре лакти ще причинят обръщане на лапите навън. Втората грешка е по-обичайна при кане корсо от първата. Нежелани са къси, тънки или слаби предмишници, които идват от тесни гърди, извитите са белег за рахит.
       Китки.
       Карпалната (на китката) става на кучето съответства на човешката китка. Нормално е при малки кученца и млади кучета кане корсо тя да е преразвита, със забележимо изпъкнали кости. Това не трябва да се счита за рахит при младите, но намалява оценката при зрелите кучета. Наличие на белези на езостоза (продължаващо образуване на костна тъкан) показва хронично възпаление и е опасно. Понякога китката е наклонена към предната част на предмишницата по вертикала или огъната назад. И двата варианта променят в погрешна посока крайниците. Често китката се извива навътре, поради което долапието и лапите се извиват навън или се извива навън, тъй че долапието и лапите се извиват навътре. Първата грешка е по-обичайна при кане корсо от втората. Ако китката е скована, кучето ще стъпва на пръсти, но това е рядкост при кане корсо.
       Долапия.
       От различните анатомични части, които изграждат предните крайници, долапието може да бъде наречено „амортизатор”. В действителност, благодарение на тяхната полегатост и еластичност, те служат като ресор между горните части на крайника и лапите всеки път, когато те докосват земята. При млади екземпляри, дълго или нискосвързано долапие е често явление, което почти винаги изчезва при зрелите.
       Лапа.
    Пръсти, които са раздалечени и недобре засводени са белег за наследствен лимфатизъм и не бива да бъдат толерирани.
    Плоското стъпало уморява животното и то не може да се движи на дълги разстояния. При кане корсо  най-честите отклонения от нормата в предните крайници могат да бъдат резюмирани така:
       В профил:
    А. Пълно отклонение на крака.
    Куче „бутнато напред” (вертикалната линия пада пред пръстите).
    Куче „протегнато напред” (вертикалната линия пада върху лапата), рядкост при кане корсо.
    Б. Частично отклонение на крака.
    Куче с „дълги стави” (долапията са твърде дълги и меки).
    В поглед отпред:
    А. Пълно отклонение на крака.
    Куче „затворено отпред” (краката се събират към земята).
    Куче „отворено отпред” (краката се раздалечават към земята).
    Куче с  извити предмишници (лира).
    Б. Частично отклонение на крака.
    Пръсти извърнати навън.
    Пръсти извърнати навътре.
    Задни крайници.
    Правилни и перпендикулярни в профил.
    Вертикална линия от върха на бутовете трябва да стига до върха на пръстите.
    Задното долапие е винаги перпендикулярно на земята.
    Правилни и перпендикулярни в поглед отзад.
    Вертикална линия от върха на бутовете разделя целия крак на две равни части.
       Бедра.
       Дългите бедра са важно качество, особено за работещо куче, защото означават по-голям размах на крака и дълги и мощни мускули. Развитието в ширина е също толкова важно. Тесни, плоски, „пилешки” бедра показват намалено развитие и дори атрофия на мускулите. Още по-лошо е бедро с праволинеен и дори вдлъбнат профил отзад, тъй като обикновено се дължи на липса на развитие в горната точка на бедрото, за която се захващат и ишио-тибиалните мускули и изисква по-голям разход на енергия в движението.
       Като цяло дълги бедра и изразени бутове са свързани с хоризонтална или леко наклонена крупа, тъй като късите бедра и бутове означават наклонена или, още по-зле, смъкната крупа.
       Обобщено казано, много е важно целият комплекс от крупата, таза, бутовете и бедрата да е мощен и добре развит. Ако не е, ще страда функционалността на задните крайници и при млади кучета може да доведе до прословутото изкълчване надолу на коксо-фемуралната става.
       Отворените бедра водят до „кравешка постановка”, а затворените до „О-образна”.
       Подбедрица.
       Подбедрицата е практически дълга колкото бедрото. Вече обсъждахме когато говорихме за бедрото важността от правилното развитие на мускулите, костите и дължината за ефикасното движение. Недостатъчно изразената вдлъбнатина на подбедрицата (надлъжната бразда от външната страна от  колянната става до долната половина) е белег за мускулна слабост.
       Коректна извивка на подбедрицата показва коректна крупа и главно коректно заъгляване на задните крайници като цяло (права подбедрица е равна на хоризонтална крупа, извита подбедрица е равна на наклонена крупа).
       Скакателна става
       Скакателна става е много важна област не само заради поддържащата функция, но и защото тя е тласкащата пружина на задните крайници (ширината и дължината на задното долапие показват развитието на тази пружина).
       Предвид, че задното долапие е винаги вертикално, ъгълът между бедрото и подбедрицата е свързан с бедрото, което, както видяхме, е на свой ред свързано с позицията на крупата.
       Обобщено:
    Хоризонтална крупа = почти права тибия = отворени ъгли на бедрото;
    Смъкната крупа = извита тибия = затворени бедрени ъгли;
        Ако метатарзусът (задното долапие) образува остър ъгъл със земята центъра на тежестта се премества назад и кракът се пренатоварва. Обратно, ако долапието образува тъп ъгъл със земята страда моторният импулс. И двете грешки са много сериозни, но втората е по-често срещана при кане корсо. Неправилна позиция на крайниците може да провокира затормозяване на ставите и нестабилност на бедрото в движение. При кучета, които са „твърде изправени отзад” може всъщност да има тенденция към обръщане ъгъла на подбедрицата.
       Метатарзус (задно долапие)
       Стандартът не казва нищо за шпорите, но в действителност, много от най-примитивните екземпляри имат шпора или  пети пръст. Забелязали сме по емпиричен път и без всякаква научна обосновка, че модерната селекция на породата е допринесла за изчезването на шпората в трето и четвърто поколение и това е, както развъдчиците добре знаят, без всякаква връзка с кръвните линии на тези примитивни екземпляри. Това, повтаряме, са само статистически данни и не са, доколкото знаем, проучвани с научна методология. Както и да е, шпорите трябва да се премахват не само защото спъват обичайните движения, но и защото нокътят може да пореже срещуположния крак или същия крак, причинявайки инфекция.
       Лапи.
       При кане корсо най-честите отклонения във вертикалната позиция на задните крака могат да бъдат обобщени както следва:
    В профил:
    А. Пълно отклонение на крайника:
    1. Куче „твърде раздалечено отдолу” (лапата е пред вертикалната линия, задните крака са под тялото, крупата е твърде стръмна).
    2. Куче „твърде раздалечено отзад” (лапата се намира доста назад от вертикалата, задните крака са отместени назад и крупата е хоризонтална).
    Б. Частично отклонение на крайника:
    1. Събрани подбедрици (отклонението започва от подбедрицата и тарзуса, метатарзуса и лапата са наклонени напред).
    2.  Отворени подбедрици (обратно на горното).
    В поглед отзад:
    А. Пълно отклонение на крайника:
    1. Куче „затворено отзад” (крайниците са сближени към земята, отвътре на вертикалата).
    2. Куче „отворено отзад” (крайниците се раздалечават към земята, отвън на вертикалата).
    3. Куче с „кравешки постав” (подбедриците са навътре от вертикалата и лапите са извърнати навън).
    4. Куче с „О-образен  постав” (подбедриците са навън от вертикалата и лапите са обърнати навътре).
       Цвят на косъма.
       Разнообразието от цветове в космената покривка на кане корсо изисква продължителна дискусия. В началото на 10-те години на ХХ в., когато започва възстановяването на породата, се взема решение да не се предпочита някакъв определен цвят, а да се вземат под внимание всички тонове, които са получени от историята и традицията. Все пак се налага да признаем, че цветовете, които откриваме тогава са основно четири: черно, тъмнотигрово, пепеляво-сиво и пшеничено. Както споменахме в по-ранни статии цветът на кучето е бил често свързан с функциите му, географската област, в която живее и суеверията, които се отнасят до един или друг цвят се свързват с определено предназначение. Буквално цели стада са били създавани от екземпляри с еднакъв цвят и функции.
       Черният цвят е бил предпочитан от развъдчиците на кози и свине, ползвал се е и от краварите. Черното трябва да е интензивно, плътно, но не блестящо и никога клонящо към синьо. Бели петна (на пръстите и на гърдите, но никога обширни) са били приемливи, но чисто черното се е предпочитало. Когато кучето си сменя козината може да придобие цвят на „горчив шоколад”.
       Тъмнотигровите са избирани за лов на диви свине и много са се използвали в пастирството. При кане корсо раираността включва много вариации на червеното и често не е рязко разграничена, дори може в някои случаи да се прелее в основния цвят, особено при по-тъмно тигровите. Това дава екземпляри, които заради смесицата от черни и червени косми могат да добият три тоналности – черно, тъмночервено и светлочервено, всички в една смесица от неясни линии, в които, все пак черното трябва да преобладава. Тигровите винаги трябва да имат черна маска.
       Пепелявата козина е била особено предпочитата от кравари и пастири. Оловното и тъмносивото понякога са раирани, но това се среща по-често в по-светлите нюанси, винаги с добре очертани червени линии. При тигрови кучета с червени линии рядко има маска.
       Пшениченият цвят (червено с нюанс на зряло жито) е бил предпочитан за лов на язовци и понякога на глигани, както и при козарите. Винаги трябва да има черна или сива (може би най-типичната) маска. Тя е черна с тъмночервен оттенък и изсветлява до пшеничено. Важно е маската да не преминава над линията на очите (ако се случи, това е знак за чужда кръв в кучето), но най-типично е постепенното сливане когато наближи тази точка.
       Бяла линия на носа някога много се е харесвала.
       Заедно с пшеничния, най-типичният цвят е светлочервен с перлени нюанси.
       Споменахме, че в миналото „цели стада” с един и същи цвят са били формирани (рядкост е било да се разменят кучета за разплод). Модерното развъждане вместо това не дава предпочитания към нито един отделен цвят и резултатът от кръстосване на кучета с различен цвят е разпространението на различните окраски, особено на сивото и червеното. Все пак вярваме, че в бъдеще развъждането трябва да се ориентира към четирите „най-традиционни” окраски: черно, тъмнотигрово, пепеляво (включително тигров вариант) и пшеничено.
       В заключение трябва да помним, че има много бели кучета, обезсмъртени в иконографията на кане корсо.
       Височина в холката.
       Новите методи на хранене, с използване на по-добре балансирана диета в последните години причиниха повишаване височината на кучетата в сравнение с тези, послужили за образец на стандарта. Считаме, че идеалната височина за мъжките кучета е от 65 до 68 см в холката, а за женските кучета от 62 до 65 см.